Ако звездите ти говорят,
ако луната покрива лицето ти,
ако слънцето докосва нежно устните ти,
ако вятъра те гали и тихо ти шепти,
тез думи в нощта -
"Обичам те Мечето ми!",
то ти ме погледни,
и ми се усмихни,
и пак ме прегърни
и на гърдите ми заспи.
А ако ти усетиш едно изгарящо сърце
по тялото ти мрежи да плете,
то заслушай се сега,
в приказката нежна на нощта...
Любов единствена, любов една,
опасва твоята душа,
а моята до теб седи, и бди и ти реди,
без теб живота -
неизживян мираж,
без теб усмивката -
застинала маска на манеж,
без теб щастието -
илюзия една,
и пак съдба!
Че тя при мен дойде и ме докосна,
магьосница прекрасна - Любов бленувана,
жадувана, мечтана и реализирана,
кога не вярвах аз на филми,
ти дойде и просто подкоси ме,
щастие нечувано, мираж далечен,
любов бленувана, съдба семейна,
до мен си ден и нощ,
и аз съм най-щастливата!
И имаш име, макар нечувано,
и имаш облик, макар невиждан,
и носиш чувствата, макар и неочаквани,
и сбъдваш моите желания, макар забравени,
и вдъхваш ми живот
тъй само щом докосна те,
тъй само щом усетя те,
тъй само щом те има,
и друго аз не търся,
тъй само теб Любов,
и нека изрека аз името що носиш-
и Мечо те зове съдбата
и Мечо аз обичам с душата!
