„Сбогом”

Да знаеш аз така очаквах,

да видя в мрака твоите очи,

но погледа ти благ бе вперен в нея,

в нея-твоята съдба.

Сърцето ми е вече яма-

бездънна и безчувствена сега,

за твоите ласки аз копнея

и чакам те със свита аз душа.

Ръцете ми протегнати към тебе сочат

и търсят твойта топлина,

прегръдките ти аз обаче

не ще усетя от сега.

За миг помислих си че може,

сърцата ни в едно да се сберат,

да бъдем заедно аз зная,

невъзможно е уви, сега.

Напусна ме, това аз зная

при друга днес отиде ти

безчувствен си дори към тая,

която днес с отроче те дари.

Остави ме сама накрая,

във вечен огън да горя

ала спомена за тебе пазя

и рая е за мене ад сега.

Аз плача си сама

а вятъра шепти в нощта

две думи в тъма

върни се ти, върни сега...

Обръщаш се към мен сега,

с болка в очите наранени

последно сбогом, махам с ръка

и сълзите се сливат с дъжда.