Безсилие

Надеждата, че ще те видя пак

не ще угасне вътре в мен

и всеки ден, и всеки ден

в съня ми, тис и винаги до мен.

Разбрах каква съм всъщност аз

разбрах и грешките тогаз

глупачка съм била аз зная

в ада съм, но няма изход за към рая.

Да те боготворя ще бъде малко

дори и всеки с тебе да сравнявам

очите ти стоманени аз помня

и тихите напевни думи.

Опита се да ми помогнеш ти, аз зная

но грешница съм аз, помни!

И тази тъмна черна тиня, виж я...

оплела ме е в своите коси.

Копнея аз за твоите прегръдки

да зърна твоя поглед мил и нежен

и пак да ми разкриваш ти живота

и с истината ти ме погали.

Когато ме напусна ти аз плаках,

не можех да повярвам на това

с тебе искам аз да бъда само,

завинаги и във вечността.

Намирам се в ужасна пропаст,

и изход няма засега

страхът сковава ме изцяло

и чувствам се безпомощно сама.