Ако можех аз да заспя,
ако можех аз да умра,
и ето, точно в този миг
да се събудя.
Ако можех да приема,
ако можех да преглътна,
че всичко е една игра,
че всичко е една съдба.
И само марионетката, поставена на пода
поглежда ме с грозните очи
и само клати в такт главата
и тя сама разбира всичко, казва ми сега.
И пак разкази, ... и мисли,
и пак усмивки... смутено вкоравени,
а зад тях тъгата...
а зад тях умората...
No comments:
Post a Comment