Мисли

Седя пред призмата и само виждам,

едно начало, аз,

една тъга и само,

душата тя да се сбере...

И самотата, ... о, тя спътницата вечна

както винаги стои...

все със затворени очи...

и гледа... смутено този път

Опитвам думи аз да изрека,

но само мислите остават,

там самотно угнетени...

и пак усмивките... ах,да... усмивките

Поглеждам през прозореца да зърна...

и само празен образ в полумрака...

тъгата, тя и болката,

обгръщат ме сега...

Защо аз пак така излъгах?

Защо аз погледа зареях там?..

И чакания кораб...

така на пристана и не дойде...

И питам се къде съм аз сега?

Защо аз мислите не мога да сбера?

Защо тъй болката обгръща ме сега?

Ръцете си протягам...

Но обръч от стомана сковава ме сега...

и пръстите как само слушат...

усмивките как само тъжно се усмихват...

и загубата... ах, загубата пак среща ме сега.