Да прекрача прага аз опитвам
макар със свита днес душа,
целувката отдавна веч за мен е
необятен прилив на тъга.
Страданието е мойта радост
макар и скрита в калта
че има днес… не зная
но бъдещето пепел, само е сега.
Усмивката скована пак остава
и само като маска се крепи
но вътре, вътре… ах, гори ми
и ласката отдавна в мен умря.
Целувката, прегръдката… аз зная
във вечен огън те горят
уви… аз братко зная
не ще се върнат през нощта.
No comments:
Post a Comment